Немският шпиц има пет разновидности: ПОМЕРАН, МАЛЪК ШПИЦ, СРЕДЕН ШПИЦ, ГОЛЯМ ШПИЦ и КЕЕСХОНД. При нас ще намерите двете най-малки. Целият стандарт на породата може да прочетете в следващите редове, a oригиналният текст е тук >>> fci.be <<<

МФК Стандарт № 97 / НЕМСКИ ШПИЦ

1. ВЪЛЧИ ШПИЦ/КЕЕСХОНД

2. ГОЛЯМ ШПИЦ – СРЕДЕН ШПИЦ – МАЛЪК ШПИЦ

3. МИНИАТЮРЕН ШПИЦ/ПОМЕРАН

ПРОИЗХОД: Германия

ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ НА ОРИГИНАЛНИЯ ВАЛИДЕН СТАНДАРТ: 04.09.2019 г.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: Куче за охрана и компаньон

КЛАСИФИКАЦИЯ ПО МФК:        Група 5 Шпицове и примитиви

Секция 4 Европейски шпицове

Без работни изпитания

1.  НЕМСКИ ВЪЛЧИ ШПИЦ / КЕЕСХОНД

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД: Немските шпицове са наследници на произхождащото от каменната ера „торфено куче“ (Torfhunde) «Canis familiaris palustris Rütimeyer» и на по-късния езерноживеещ шпиц (Pfahlbauspitz). Те са най- старата порода кучета в Централна Европа. От тях са произлезли множество други породи. В страни, в които не се говори немски, вълчият шпиц е познат като Кеесхонд.

ОБЩ ВЪНШЕН ВИД: Породите шпицове очароват с прекрасната си козина, която стои изправена с помощта на изобилен подкосъм. Особено впечатляващи са гъстата, подобна на грива яка около врата и пухкавата опашка, гордо вирната и навита над гърба. Лисичата муцуна с жив поглед и малките заострени, близко стоящи уши придават на шпица неговия уникален и характерен наперен вид.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Съотношението на височината при холката към дължината на тялото е 1 : 1. Съотношението на дължината на муцуната към дължината на черепа е приблизително 2 : 3.

ПОВЕДЕНИЕ И ХАРАКТЕР: Немският вълчи шпиц/кеесхонд е винаги нащрек, енергичен и изключително верен на собственика си. Много е податлив на обучение и се възпитава лесно. Вродената му недоверчивост към непознати и липсата на ловен инстинкт го правят идеалното семейно куче и компаньон, както и куче-пазач за дома и двора. Не е нито страхлив, нито агресивен. Най-забележителните му черти са нечувствителността към различни климатични условия, устойчивостта и дълголетието.

ГЛАВА:

ЧЕРЕПНА ЧАСТ: Средно голямата глава на шпица, гледана отгоре, изглежда най-широка в задната си част и се стеснява клинообразно към върха на носа.

Стоп: Средно изразен до дълбок, но никога рязък.

ЛИЦЕВА ЧАСТ:

Носна гъба: Носът е заоблен, малък и чисто черен.

Муцуна: Муцуната не е прекалено дълга, нито груба или заострена, и е в приятна пропорция спрямо черепната част (приблизително 2:3).

Устни: Устните не са твърде разраснати, плътно прилепнали са и не образуват гънки в ъглите на устата. Те са черно пигментирани. Челюсти/Зъби: Челюстите са нормално развити, с пълна ножична захапка и 42 зъба, съответстващи на зъбната формула, т.е. горните резци покриват долните без разстояние и са позиционирани перпендикулярно на челюстта. Силни, плътно припокриващи се кучешки зъби (Canini). Допустима е клещовидна захапка.

Бузи: Бузите са нежно заоблени, не изпъкнали.

ОЧИ: Очите са средни по големина, с бадемовидна форма, леко наклонени и тъмни на цвят. Клепачите са черно пигментирани.

УШИ: Малките уши са поставени високо, относително близо едно до друго и са триъгълно заострени; винаги са носени изправени, с твърд връх.

ШИЯ: Средно дългата шия е широко поставена на раменете, леко заоблена на тила, без подвес при гърлото и покрита с яка от гъста козина, подобна на грива.

ТЯЛО:

Горна линия: Горната линия на профила преминава с нежна извивка в късия, прав гръб. Пухкавата, извита опашка, която частично покрива гърба, заобля силуета.

Холка: Високо поставената холка се снижава едва забележимо.

Гръб: Възможно най-къс, прав, здрав

Поясница: Къса, широка и силна

Крупа: Крупата е широка и къса, не е скосена.

Гръден кош: Дълбокият гръден кош е добре заоблен, гръдната кост е добре развита.

Долна линия и корем: Гръдният кош стига възможно най-назад; коремът е само умерено прибран.

ОПАШКА: Опашката е поставена високо и е средно дълга. Издига се нагоре директно от основата и се завива напред над гърба. Лежи плътно върху гърба и е покрита с много пухкава козина. Допуска се да е двойно навита при връхчето.

КРАЙНИЦИ

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:

Общ вид: Права, по-скоро широка предница с добре развита здравина на костите.

Рамене: Рамото е добре замускулено и здраво свързано с гръдния кош. Лопатката е дълга и лежи косо назад.

Рамо: Рамото, което е с почти същата дължина като лопатката, образува ъгъл от 90 градуса спрямо лопатката.

Лакът: Лакътната става е силна, плътно прилепнала към гръдния кош и не се извръща нито навътре, нито навън.

Подрамо: Подрамото е със средна дължина, в съотношение с торса здраво и напълно право. Задната част на подрамото е добре окосмена.

Китки (метакарпус): Силните, средно дълги китки са разположени под ъгъл 20 градуса към вертикала.

Предни лапи: Предните лапи са максимално малки, обли, с добре прилепнали и заоблени пръсти, т. нар. котешки лапи.

Цветът на ноктите и възглавничките е максимално тъмен.

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:

Общ вид: Задните крайници са много мускулести и изобилно окосмени до скакателната става. Задните крайници са прави и успоредни.

Бедро и подбедро: Бедрото и подбедрото са приблизително с еднаква дължина.

Коляно: Колянната става е силна, образува средноголям ъгъл и при движение не се завърта нито навън, нито навътре.

Метатарзус: Метатарзусът е средно дълъг, много силен и стои вертикално спрямо земята.

Задни лапи: Задните лапи са максимално малки, обли и затворени, с добре прилепнали и заоблени пръсти, т. нар. котешки лапи. Възглавничките са груби.

Цветът на ноктите и възглавничките е максимално тъмен.

ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЯ: Немският вълчи шпиц/кеесхонд се движи с добър тласък право напред, с плавни и пружиниращи движения.

КОЖА: Кожата е плътно прилепнала по тялото, без бръчки.

КОЗИНА:

Косъм: Немският вълчи шпиц/кеесхонд има двойна козина: Дълъг, прав и стърчащ здрав косъм и къс, дебел и памукоподобен подкосъм.

Главата, ушите, предната страна на предните и задните крайници, както и лапите са покрити с къс, гъст (кадифен) косъм. Останалата част от тялото е покрита с дълга и гъста козина. Козината не е вълниста, къдрава или на шнурове, не се разделя на път на гърба. Вратът и раменете са покрити с гъста грива. Задната страна на предните крайници е добре окосмена, задните крайници, от крупата до скакателната става, са обилно окосмени. Опашката е пухкава.

Козината не се моделира видимо.

Цвят: Вълчи шпиц/Кеесхонд: Зонарносив

Зонарносивото е сребристо-сив косъм с черни връхчета. Муцуната и ушите са тъмни на цвят; около очите има добре изразено очертание, състоящо се от фина черна линия, преминаваща от външния ъгъл на окото до долната основа на ухото, както и от щриховани линии и отсенки, които образуват къси, но изразителни вежди; светли грива и пръстен около раменете; предните и задните крайници сребристосиви, без черни маркировки под лактите, респ. колената, с изключение на леки щрихи над пръстите; връхчето на опашката е черно; долната страна опашката и гащите са светлосребристосиви.

РЪСТ И ТЕГЛО:

Височина при холката:

Вълчи шпиц/Кеесхонд: 49 ± 6 см.

Вълчият шпиц/Кеесхонд трябва да има тегло, съответстващо на ръста.

НЕДОСТАТЪЦИ:

Всяко отклонение от гореописаните точки следва да се счита за недостатък, чиято оценка трябва да е в точно съотношение със степента на отклонение и с ефекта му върху здравето и благосъстоянието на кучето.

СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:

●       Недостатъци в телосложението.

●       Плоска глава

●       Изразена ябълковидна глава

●       Носна гъба, клепачи и устни с телесен цвят

●       Дефекти в захапката, липсващи зъби

●       Твърде големи и твърде светли очи

●       Изпъкнали очи

●       Липсата на отличителни белези на лицето

●       Дефекти в двигателния апарат

ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:

●       Агресивни или прекомерно плашливи кучета

●       Всички кучета с явни  физически аномалии или поведенчески проблеми

●       Незатворена фонтанела

●       Излизаща напред горна или долна челюст, кръстосана захапка

●       Ектропия или ентропия

●       Не изцяло изправени уши

●       Изразени бели белези или петна

Забележка:

●       Мъжките кучета трябва да имат два видимо нормалноразвити тестиса, които са напълно спуснати в скротума.

●       За развъждане следва да се използват единствено функционално и клинично здравите кучета с характерна за породата конформация.

2.  ГОЛЯМ НЕМСКИ ШПИЦ
СРЕДЕН НЕМСКИ ШПИЦ
МАЛЪК НЕМСКИ ШПИЦ

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД: Немските шпицове са наследници на произхождащото от каменната ера „торфено куче“ (Torfhunde) «Canis familiaris palustris Rütimeyer» и на по-късния езерноживеещ шпиц (Pfahlbauspitz). Те са най-старата позната порода кучета в Централна Европа. От тях са произлезли множество други породи.

ОБЩ ВИД: Породите шпицове очароват с прекрасната си козина, която стои изправена с помощта на изобилен подкосъм. Особено впечатляващи са гъстата, подобна на грива яка около врата и пухкавата опашка, гордо вирната и навита над гърба.

Лисичата муцуна с жив поглед и малките заострени, близко стоящи уши придават на шпица неговия уникален и характерен наперен вид.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Съотношението на височината при холката към дължината на тялото е 1 : 1. Съотношението на дължината на муцуната към дължината на черепа на големия шпиц, средния шпиц и малкия шпиц е приблизително 2 : 3.

ПОВЕДЕНИЕ И ХАРАКТЕР: Немският шпиц е винаги нащрек, енергичен и изключително верен на собственика си. Много е податлив на обучение и се възпитава лесно. Вродената му недоверчивост към непознати и липсата на ловен инстинкт го правят идеалното семейно куче и компаньон, както и куче-пазач за дома и двора. Не е нито страхлив, нито агресивен. Най-забележителните му черти са нечувствителността към различни климатични условия, устойчивостта и дълголетието.

ГЛАВА:

ЧЕРЕПНА ЧАСТ: Средно голямата глава на шпица, гледана отгоре, изглежда най-широка в задната си част и се стеснява клинообразно към върха на носа.

Стоп: Средно изразен до дълбок, но никога рязък.

ЛИЦЕВА ЧАСТ:

Носна гъба: Носът е заоблен, малък и чисто черен. Носът на кафявия шпиц е тъмно кафяв.

Муцуна: Муцуната не е прекалено дълга, нито груба или заострена, и е в приятна пропорция спрямо черепната част (приблизително 2:3).

Устни: Устните не са твърде разраснати, плътно прилепнали са и не образуват гънки в ъглите на устата. Те са черно пигментирани. Устните на кафявия шпиц са кафяви.

Челюсти/Зъби: Челюстите са нормално развити, с пълна ножична захапка и 42 зъба, съответстващи на зъбната формула, т.е. горните резци покриват долните без разстояние и са позиционирани перпендикулярно на челюстта. Силни, плътно припокриващи се кучешки зъби (Canini). Липсата на няколко премолара се допуска при средния шпиц и малкия шпиц. Допустима е клещовидна захапка.

Бузи: Бузите са нежно заоблени, не изпъкнали.

ОЧИ: Очите са средни по големина, с бадемовидна форма, леко наклонени и тъмни на цвят. Клепачите са черно пигментирани. Кафявия шпиц има тъмно кафяви клепачи.

УШИ: Малките уши са поставени високо, относително близо едно до друго и са

триъгълно заострени; винаги са носени изправени, с твърд връх.

ШИЯ: Средно дългата шия е широко поставена на раменете, леко заоблена на тила, без подвес при гърлото и покрита с яка от гъста козина, подобна на грива.

ТЯЛО:

Горна линия: Горната линия на профила преминава с нежна извивка в късия, прав гръб. Пухкавата, извита опашка, която частично покрива гърба, заобля силуета.

Холка: Високо поставената холка се снижава едва забележимо. Гръб: Възможно най-къс, прав, здрав

Поясница: Къса, широка и силна

Крупа: Крупата е широка и къса, не е скосена.

Гръден кош: Дълбокият гръден кош е добре заоблен, гръдната кост е добре развита. Долна линия и корем: Гръдният кош стига възможно най-назад; коремът е само леко прибран.

ОПАШКА: Опашката е поставена високо и е средно дълга. Издига се нагоре директно от основата и се завива напред над гърба. Лежи плътно върху гърба и е покрита с много пухкава козина. Допуска се да е двойно навита при връхчето.

КРАЙНИЦИ

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:

Общ вид: Права, по-скоро широка предница с добре развита здравина на костите.

Рамене: Рамото е добре замускулено и здраво свързано с гръдния кош. Лопатката е дълга и лежи косо назад.

Рамо: Рамото, което е с почти същата дължина като лопатката, образува ъгъл от 90 градуса спрямо лопатката.

Лакът: Лакътната става е силна, плътно прилепнала към гръдния кош  и не се извръща нито навътре, нито навън.

Подрамо: Подрамото е със средна дължина, в съотношение с торса здраво и напълно право. Задната част на подрамото е добре окосмена.

Китки (метакарпус): Силните, средно дълги китки са разположени под ъгъл 20 градуса към вертикала.

Предни лапи: Предните лапи са максимално малки, обли, с добре прилепнали и заоблени пръсти, т. нар. котешки лапи. Цветът на ноктите и възглавничките е максимално тъмен.

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:

Общ вид: Задните крайници са много мускулести и изобилно окосмени до скакателната става. Задните крайници са прави и успоредни.

Бедро и подбедро: Бедрото и подбедрото са приблизително с еднаква дължина.

Коляно: Колянната става е силна, образува средноголям ъгъл и при движение не се завърта нито навън, нито навътре.

Метатарзус: Метатарзусът е средно дълъг, много силен и стои вертикално спрямо земята.

Задни лапи: Задните лапи са максимално малки, обли и затворени, с добре прилепнали и заоблени пръсти, т. нар. котешки лапи. Възглавничките са груби.

Цветът на ноктите и възглавничките е максимално тъмен.

ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЯ: Немският шпиц се движи право напред с добър тласък, с плавни и пружиниращи движения.

КОЖА: Кожата е плътно прилепнала по тялото, без бръчки.

КОЗИНА:

Косъм: Големият немски шпиц, средният шпиц и малкият шпиц имат двойна козина. Дълъг, прав и стърчащ здрав косъм и къс, дебел и памукоподобен подкосъм.

Главата, ушите, предната страна на предните и задните крайници, както и лапите са покрити с къс, гъст (кадифен) косъм. Останалата част от тялото е покрита с дълга и гъста козина. Козината не е вълниста, къдрава или на шнурове, не се разделя на път на гърба. Вратът и раменете са покрити с гъста грива.

Задната страна на предните крайници е добре окосмена, задните крайници, от крупата до скакателната става, са обилно окосмени. Опашката е пухкава.

Козината не се моделира видимо.

Цветове:

Голям немски шпиц: Бяло, черно, кафяво

При черния и кафявия шпиц са допустими бели петна на гърдите, лапите и върха на опашката.

Среден немски шпиц: Бяло, черно, кафяво, оранжево, зонарносиво, други цветове

Малък немски шпиц: Бяло, черно, кафяво, оранжево, зонарносиво, други цветове

Бял шпиц: Козината трябва да е чисто бяла. Допустими са малки следи от жълтеникаво, които се наблюдават често на ушите.

Черен шпиц: Черния шпиц трябва да има черен подкосъм и черна кожа. Цветът на покривния косъм трябва да е бляскаво черен, без никакви бели или други белези и петна.

Кафяв шпиц: Кафявият шпиц трябва да е равномерно едноцветен и тъмнокафяв.

Оранжев шпиц: Оранжевият шпиц трябва да е равномерно едноцветен и приблизително в средата на цветовата гама. Допустимо е изсветляване на гърдите, опашката и гащите.

Зонарносив шпиц: Зонарносивото е сребристо-сив косъм с черни връхчета. Муцуната и ушите са тъмни на цвят; около очите има добре изразено очертание, състоящо се от фина черна линия, преминаваща от външния ъгъл на окото до долната основа на ухото, както и от щриховани линии и отсенки, които образуват къси, но изразителни вежди; светли грива и пръстен около раменете; предните и задните крайници сребристосиви, без черни маркировки под лактите, респ. колената, с изключение на леки щрихи над пръстите; връхчето на опашката е черно; долната страна опашката и гащите са светлосребристосиви.

Друг цвят шпиц: Обозначението „други цветове“ се отнася за следните цветове: кремаво, самурено-кремаво, самурено-оранжево, черно с подпал или партиколор. При кучетата цвят партиколор бялото винаги трябва да е основен цвят.  Петната трябва да са едноцветни, – черни, кафяви, зонарносиви, оранжеви, самурено-оранжеви, кремави или самурено-кремави. За предпочитане е да са разположени по цялото тяло.

РЪСТ И ТЕГЛО:

Височина при холката:

Голям немски шпиц: 45 см ± 5 см

Среден немски шпиц: 35 см ± 5 см

Малък немски шпиц: 27 см ± 3 см

Всяка вариация на немски шпиц трябва да има тегло, съответстващо на ръста.

НЕДОСТАТЪЦИ:

Всяко отклонение от гореописаните точки следва да се счита за недостатък, чиято оценка трябва да е в точно съотношение със степента на отклонение и с ефекта му върху здравето и благосъстоянието на кучето.

СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:

●       Недостатъци в телосложението.

●       Плоска глава

●       Изразена ябълковидна глава

●       Носна гъба, клепачи и устни с телесен цвят

●       Дефекти в захапката, липсващи резци.

●       Твърде големи и твърде светли очи

●       Изпъкнали очи

●       Липсата на отличителни белези на лицето при зонарносивия среден и малък шпиц.

●       Дефекти в двигателния апарат

ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:

●       Агресивни или прекомерно плашливи кучета

●       Всички кучета с явни физически аномалии или поведенчески проблеми

●       Незатворена фонтанела

●       Излизаща напред горна или долна челюст, кръстосана захапка

●       Ектропия или ентропия

●       Не изцяло изправени уши

●       Видими бели белези или петна при цветни шпицове. Изключение правят големите шпицове.

●       Всеки цвят, който не е упоменат в раздел „Цветове“.

Забележка:

●       Мъжките кучета трябва да имат два видимо нормалноразвити тестиса, които са напълно спуснати в скротума.

●       За развъждане следва да се използват единствено функционално и клинично здравите кучета с характерна за породата конформация.

3.  НЕМСКИ МИНИАТЮРЕН ШПИЦ / ПОМЕРАН

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД: Немските шпицове са наследници на произхождащото от каменната ера „торфено куче“ (Torfhunde) «Canis familiaris palustris Rütimeyer» и на по-късния езерноживеещ шпиц (Pfahlbauspitz). Те са най-старата позната порода кучета в Централна Европа. От тях са произлезли множество други породи. В страни, в които не се говори немски, мини шпицът (Zwergspitze) е познат като померан.

ОБЩ ВИД: Породите шпицове очароват с прекрасната си козина, която стои изправена с помощта на изобилен подкосъм. Особено впечатляващи са гъстата, подобна на грива яка около врата и пухкавата опашка, гордо вирната и навита над гърба.

Лисичата муцуна с жив поглед и малките заострени, близко стоящи уши придават на шпица неговия уникален и характерен наперен вид.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Съотношението на височината при холката към дължината на тялото е 1:1. Съотношението на дължината на муцуната към дължината на черепа на мини шпица/померана е приблизително 2:4.

ПОВЕДЕНИЕ И ХАРАКТЕР: Немският мини шпиц/померан е винаги нащрек, енергичен и изключително верен на собственика си. Много е податлив на обучение и се възпитава лесно. Приятният му и весел характер го прави идеалния компаньон и семейно куче, и куче-пазач за дома и фермата. Не е нито страхлив, нито агресивен. Най-забележителните му черти са нечувствителността към различни климатични условия, устойчивостта и дълголетието.

ГЛАВА:

ЧЕРЕПНА ЧАСТ: Средно голямата глава на шпица, гледана отгоре, изглежда най-широка в задната си част и се стеснява клинообразно към върха на носа.

Стоп: Средно изразен до дълбок, но никога рязък.

ЛИЦЕВА ЧАСТ:

Носна гъба: Носът е заоблен, малък и чисто черен. Носът на кафявия шпиц е тъмно кафяв.

Муцуна: Муцуната не е прекалено дълга, нито груба или заострена, и е в приятна пропорция спрямо черепната част (приблизително 2 : 4).

Устни: Устните не са твърде разраснати, плътно прилепнали са и не образуват гънки в ъглите на устата. Те са черно пигментирани. Устните на кафявия шпиц са кафяви.

Челюсти/Зъби: Челюстите са нормално развити, с пълна ножична захапка и 42 зъба, съответстващи на зъбната формула, т.е. горните резци покриват долните без разстояние и са позиционирани перпендикулярно на челюстта. Силни, плътно припокриващи се кучешки зъби (Canini). Липсата на няколко премолара се допуска при той шпиц/померан. Допустима е клещовидна захапка.

Бузи: Бузите са нежно заоблени, не изпъкнали.

ОЧИ: Очите са средни по големина, с бадемовидна форма, леко наклонени и тъмни на цвят. Клепачите са черно пигментирани. Кафявия шпиц има тъмно кафяви клепачи.

УШИ: Малките уши са поставени високо, относително близо едно до друго и са триъгълно заострени; винаги са носени изправени, с твърд връх.

ШИЯ: Средно дългата шия е широко поставена на раменете, леко заоблена на тила, без подвес при гърлото и покрита с яка от гъста козина, подобна на грива.

ТЯЛО:

Горна линия: Горната линия на профила преминава с нежна извивка в късия, прав гръб. Пухкавата, извита опашка, която частично покрива гърба, заобля силуета.

Холка: Високо поставената холка се снижава едва забележимо.

Гръб: Възможно най-къс, прав, здрав

Поясница:  Къса, широка и силна

Крупа: Крупата е широка и къса, не е скосена.

Гръден кош: Дълбокият гръден кош е добре заоблен, гръдната кост е добре развита.

Долна линия и корем: Гръдният кош стига възможно най-назад; коремът е само леко прибран.

ОПАШКА: Опашката е поставена високо и е средно дълга. Издига се нагоре директно от основата и се завива напред над гърба. Лежи плътно върху гърба и е покрита с много пухкава козина. Допуска се да е двойно навита при връхчето.

КРАЙНИЦИ

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:

Общ вид: Права, по-скоро широка предница с добре развита здравина на костите.

Рамене: Рамото е добре замускулено и здраво свързано с гръдния кош. Лопатката е дълга и лежи косо назад.

Рамо: Рамото, което е с почти същата дължина като лопатката, образува ъгъл от 90 градуса спрямо лопатката.

Лакът: Лакътната става е силна, плътно прилепнала към гръдния кош  и не се извръща нито навътре, нито навън.

Подрамо: Подрамото е със средна дължина, в съотношение с торса здраво и напълно право. Задната част на подрамото е добре окосмена.

Китки (метакарпус): Силните, средно дълги китки са разположени под ъгъл 20 градуса към вертикала.

Предни лапи: Предните лапи са максимално малки, обли, с добре прилепнали и заоблени пръсти, т. нар. котешки лапи.

Цветът на ноктите и възглавничките е максимално тъмен.

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:

Общ вид: Задните крайници са много мускулести и изобилно окосмени до скакателната става. Задните крайници са прави и успоредни.

Бедро и подбедро: Бедрото и подбедрото са приблизително с еднаква дължина.

Коляно: Колянната става е силна, образува средноголям ъгъл и при движение не се завърта нито навън, нито навътре.

Метатарзус: Метатарзусът е средно дълъг, много силен и стои вертикално спрямо земята.

Задни лапи: Задните лапи са максимално малки, обли и затворени, с добре прилепнали и заоблени пръсти, т. нар. котешки лапи. Възглавничките са груби.

Цветът на ноктите и възглавничките е максимално тъмен.

ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЯ: Немският шпиц се движи право напред с добър тласък, с плавни и пружиниращи движения.

КОЖА: Кожата е плътно прилепнала по тялото, без бръчки.

КОЗИНА:

Косъм: Немският той шпиц / померан има двойна козина. Дълъг, прав и стърчащ здрав покривен косъм и къс, дебел и памукоподобен подкосъм.

Главата, ушите, предната страна на предните и задните крайници, както и лапите са покрити с къс, гъст (кадифен) косъм. Останалата част от тялото е покрита с дълга и гъста козина. Козината не е вълниста, къдрава или на шнурове, не се разделя на път на гърба. Вратът и раменете са покрити с гъста грива.

Задната страна на предните крайници е добре окосмена, задните крайници, от крупата до скакателната става, са обилно окосмени. Опашката е пухкава.

Козината не се моделира видимо.

Цвят:

Немски той шпиц/померан

Бяло, черно, кафяво, оранжево, зонарносиво, други цветове

Бял шпиц: Козината трябва да е чисто бяла. Допустими са малки следи от жълтеникаво, които се наблюдават често на ушите.

Черен шпиц: Черния шпиц трябва да има черен подкосъм и черна кожа. Цветът на покривния косъм трябва да е бляскаво черен, без никакви бели или други белези и петна.

Кафяв шпиц: Кафявият шпиц трябва да е равномерно едноцветен и тъмнокафяв.

Оранжев шпиц: Оранжевият шпиц трябва да е равномерно едноцветен и приблизително в средата на цветовата гама. Допустимо е изсветляване на гърдите, опашката и гащите.

Зонарносив шпиц: Зонарносивото е сребристо-сив косъм с черни връхчета. Муцуната и ушите са тъмни на цвят; около очите има добре изразено очертание, състоящо се от фина черна линия, преминаваща от външния ъгъл на окото до долната основа на ухото, както и от щриховани линии и отсенки, които образуват къси, но изразителни вежди; светли грива и пръстен около раменете; предните и задните крайници сребристосиви, без черни маркировки под лактите, респ. колената, с изключение на леки щрихи над пръстите; връхчето на опашката е черно; долната страна опашката и гащите са светлосребристосиви.

Друг цвят шпиц: Обозначението „други цветове“ се отнася за следните цветове: кремаво, самурено-кремаво, самурено-оранжево, черно с подпал или партиколор. При кучетата цвят партиколор бялото винаги трябва да е основен цвят.  Петната трябва да са едноцветни, – черни, кафяви, зонарносиви, оранжеви, самурено-оранжеви, кремави или самурено-кремави. За предпочитане е да са разположени по цялото тяло.

РЪСТ И ТЕГЛО:

Височина при холката:

Немски мини шпиц/померан 21 см ± 3 см

Немския мини шпиц/померан трябва да има тегло, съответстващо на ръста.

НЕДОСТАТЪЦИ:

Всяко отклонение от гореописаните точки следва да се счита за недостатък, чиято оценка трябва да е в точно съотношение със степента на отклонение и с ефекта му върху здравето и благосъстоянието на кучето.

СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:

●       Недостатъци в телосложението.

●       Плоска глава

●       Изразена ябълковидна глава

●       Носна гъба, клепачи и устни с телесен цвят

●       Дефекти в захапката, липсващи резци.

●       Твърде големи и твърде светли очи

●       Изпъкнали очи

●       Липсата на отличителни белези на лицето при зонарносивите немски той шпицове/померани.

●       Дефекти в двигателния апарат

ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:

●       Агресивни или прекомерно плашливи кучета

●       Всички кучета с явни физически аномалии или поведенчески проблеми

●       Незатворена фонтанела

●       Излизаща напред горна или долна челюст, кръстосана захапка

●       Ектропия или ентропия

●       Не изцяло изправени уши

●       Видими бели белези или петна при цветни мини шпицове/померани.

●       Всеки цвят, който не е упоменат в раздел „Цветове“.

Забележка:

●       Мъжките кучета трябва да имат два видимо нормалноразвити тестиса, които са напълно спуснати в скротума.

●       За развъждане следва да се използват единствено функционално и клинично здравите кучета с характерна за породата конформация.